Някъде там, сред гората,
някъде там, по полята
броди вълчица бяла -
много път е извървяла.
Като митично създание на Луната
тя се крие от Зората.
Очите като светулки блещукат в лунно отражение -
тя достоен войн е в сражение.
На вълчицата някакви псета са й ненужни.
Вълците с вълци са задружни.
И сама умее да се пази,
научена е пред никого да не лази. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Написано на 19 юли, 2016 година.