Сякаш вчера със тебе се случихме.
Като охлюв безпътен потъвах във времето.
Крих се в кожа на улично куче,
белким някой реши да ме вземе...
Ала вълчия нрав ме издаде.
Непокорен съм. Ври ми кръвта.
Цял живот все ме учат да лая,
но уви, по природа ръмжа...
И разбира се, както се случва,
(доста рядко, даже веднъж)
друг подобен на теб те подушва
и си казваш наум - бързо, дръж! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up