Apr 18, 2006, 8:35 PM

Вълк 

  Poetry
1313 0 8

Високо изви се в нощта
протяжен вълчи вой,
но не уплаха от смъртта -
желание диво носеше той.

Високо се вдигнаха тайни слова
към изгубени земни простори,
даже дъжда за миг намаля,
път на вълчата песен да стори.

Луната надникна и тя,
призив дочула, познат й добре
и сякаш не вой, а свежи цветя
вълкът й поднесе, преди да умре.

2003

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??