Вълк

Apr 18, 2006, 8:35 PM

Poetry

1451 0 8

Високо изви се в нощта
протяжен вълчи вой,
но не уплаха от смъртта -
желание диво носеше той.
Високо се вдигнаха тайни слова
към изгубени земни простори,
даже дъжда за миг намаля,
път на вълчата песен да стори.
Луната надникна и тя,
призив дочула, познат й добре
и сякаш не вой, а свежи цветя
вълкът й поднесе, преди да умре. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Вълк

Want to read more?

Random works