А той, вълкът, в овча кожа е сега,
и върви напред гордо преди овцете.
Той води ги всичките към пропастта,
а те вървят след него, навели глава.
И блеят покрай него, подскачат щастливи,
пасат по малко, но пък са доста игриви.
А той им се усмихва хитро под мустак,
и те пак него избират и пак него и пак.
А той, вълкът, козината си често мени,
но нравът му същият за жалост, уви.
А стадото намалява по малко, защо
и агнетата бягат надалеко, пак в тегло. ...