Вълкът е ранен и бавно умира,
не спи, не яде и болка го мъчи.
Мракът жесток е, денят е коварен,
времето бавно върви, но не спира.
Вълкът е ранен и бавно умира,
живее във плен на дума красива...
Обичам те - бе дума щастлива,
мечти му донесе и вяра, и ден.
Събуждах се в плен на нещо красиво,
живеех, мечтаех, бях запленен.
Имах любов, имах и чувства,
имах мечти и свят тъй красив, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up