Като вълна без своето море
се чувствам и се лутам хаотично.
Дали ще стигна свои брегове
обичащи ме, не и безразлични?
Въпреки загубения път
и вятъра насрещен, дето спира
пенливостта душевна на мига,
все търся се и все не се намирам.
Без море... Разкъсана вълна...
Към хоризонта истините гоня.
Съпътстват ме и слънце, и луна,
прегърнал капчици от топли спомени. ...