bobst (Боби Стоянов)
5 1
Nov 9, 2016, 5:39 PM

Вълнàта 

  Poetry » Landscape, Phylosophy
512 0 2

Вълнàта на спомен
стовари се тежко
върху коравия бряг
на злобния ден.

Шрапнели от пяна и пясък
от упор разбиха
сенилния ступор
с трясък във мен.
 

На душата измиха
базалта, очистен
от слузни рапани
и зелените рани
по скалàта без пристан.

 

Вълнàта на спомен,
сякаш за помен
за после забравен...
вълнàта която шепти,
споменà, че си Ти.

© Боби Стоянов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Нещо, което още не мога да определя, ми хареса тук. Поздрави!
  • Много омографи, брей! И като няма пунктуация се получават двусмислия, трисмислия...
    Дано да съм отгатнал замисъла.
Random works
: ??:??