Във епохи, повярвай ми, тичам
и не мисля за теб всеки ден.
В изхабени молитви се вричам,
полумъртво те нося във мен.
Разпокъсани мигове стоплят
побелялото в пръстите време...
Неми погледи в тебе заглъхват
и отмерват в очите ми бреме.
В тежък колапс погребахме дните
на безгрижните есенни вопли...
Днес се ровим в душите и търсим
оболяла любов - да ни стопли...