rudin (Иван Христов)
858 1444
Aug 1, 2011, 8:38 PM

Вълшебен камък 

  Poetry » Love
618 0 12

Година мина... Твоят камък

все по-красив е и блести.

Ту заприличва ми на пламък,

ту на сърце, що в мен тупти.

 

Стените му полирам с нежност,

характерът – с кристална твърд;

дошъл от морската безбрежност,

напомня ми за твойта гръд.

 

Уханието твое носи,

аз вдишвам чуден аромат

и всеки път по сто въпроса

в умът ми беден се роят.

 

Така съм свикнал вече с него,

че мисля си, ей тъй, веднъж,

ако решиш, за мойто его,

след някой топъл, летен дъжд,

 

във ролята на този камък

да влезеш тук и моя мир

да стоплиш със вълшебен пламък

и се превърнем в дим подир!

 

© Иван Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??