Все така потъвам в мислите си...
и мислено към себе си пътувам,
дали душата ми ще отрази светлината
която вселената към мен изпраща!
Дали с този светъл стих –
ще ви докосна за да разкрия,
онзи сладък и вълшебен миг,
когато любовта ще ни докосне.
И нека с пълни шепи да гребем
от вълшебството наречено живот!
И нека добротата, надеждата
и любовта да греят в нашите сърца...
Мечтите, мечтите с любов ги докосвам,
дано да достигнат звездни предели
и там от високо да викнат запеят,
света да докоснат – любов да положат...
Катя Джамова
© Катя All rights reserved.
Измислям си вълшебства
а после ги рисувам...
С мечтите си политам
звездите да докосна!
Луната ще целуна
по - лунен лъч се спускам,
а после с усмивка
слънцето ще чакам!
Косица да погали
в очите да надзърне...
И ето пак мечтая!
И ето пак политам!
Мечтите са без цени
вълшебници чудесни!
И ето, точно в този миг...
се роди един вълшебен стих!
Катя