ВЪЛШЕБНИ ВРАТИ
На Димитър Никифоров
Аз имам любими поети...
Без титли, без награди дори.
Но поети, на които сърцето
е стегнато във венец от бодли!
Поети, на които луната
им отива, като тъжния звън
на чаша... Като умиращо лято...
Като забит във ходилото трън.
Такива поети обичам!
Когато чета, да боли.
Да капят от кървави спомени
техните чисти сълзи.
Аз имам любими поети...
Без титли, без награди дори.
Но такива, които пред мене,
отварят вълшебни врати.
Емил Стоянов
13.04.2016г.
© Емил Стоянов All rights reserved.