Вълшебните залези в Пустинята

                                             на Марина...

***

На Залеза оранжевия мрак

прогони бързо сенките далече,

там нейде си, зад хоризонта чак,

но те се върнаха с мечта за  Вечер...

...Пустинята прегърна своя сън-

от дяволската жега подкосена,

а ние, дето сме сега навън,

завъртаме се в нейната вселена...

Щом Вятърът със факел във ръка

звездите едрооки сам разпали-

нахлу и пресушената река

на древните легенди оживяли...

...От стъпките на призрачен керван

незнайно за къде какво понесъл

долитат смях и говор неразбран

и тъжна (както и Живота!..) песен...

Сгъстява се космическият мрак,

небето натежава от звездите-

и няма отговор въпроса: Как,

Живота тук опазил е следите?..

...Внезапно в тъмнината,  като глас

от друг живот кой знае как пренесен,

щурец* запява с цялата си страст

и оживява мъртвата Пустиня с песен...

  ***

Ах тия Залези в Пустинята

с небесни, огнени реки-

когато сливат се Измисленото

и  Реалното в едни

картини тъй необясними

с Първичната си красота

и там днес търся свойто име

в аналите на Вечността,

защото спомените в мене

като побъркани крещят,

че аз във друго  Измерение

живял съм тук, във тоя Свят...

...Вървят миражните кервани,

камилите въртят глави,

отекват думи разпиляни-

а няма в пясъка следи...

В миража е и моят шатър-

с наложница красива там,

но-о в миг извил пустинен Вятър

отново ме оставя сам...

 ***

О, виж на Залеза оранжа

е като вход към Вечността!...

И ти не проигравай шанса

да изживееш чудеса!...

От фантастичните нюанси

вълшебни мрежи изплети

и звездните протуберанси

опиянена улови...

И с тях ти разпали в гърдите

ми най-разкошната до днес

Любов вървяла под Звездите

и залюлей ме до несвест!..

 ***

Щом  Вятърът, на Залеза пазача,

размаха своя факел разгорял-

запали сам фенерите на здрача

и хукна над земята пощурял...

И в огън пламна цялата Пустиня:

небето, даже въздухът край нас-

невероятно и необяснимо,

и спиращо дъхът ни във захлас!..

А Вятърът от облаците алени

не спря да вае образи с финес-

танцуващи  в небето, позабравени

от приказките оживели днес.

И чакаме да дойдат чудесата

с Али Баба, Духът и Аладин,

а може би дори Шехерезада

ще долети с вълшебният килим...

...Но Приказката дето ще започне

глава щом сложа в топлия ти скут-

Хиляда  нощи  тук ще се проточи

вълшебна от чаровния ти смут...

 ***

Във вечерта Великата Пустиня,

е като изоставена жена-

тъжи за младост и любов преминали

в илюзии от други времена...

На залеза игривата позлата

и Слънцето с последните лъчи

за малко разпиляват тъмнината,

но после пак небето се смрачи...

...А в тая нощ ще дойдат Мъдреците

от  Ориента, със последния керван

и цяла нощ ще спорят под звездите

с цитати от Свещения коран...

......................................................

...Оранжеви миражи по перваза

на залеза пристигат от далече...

...Къде са Мъдреците?...Казват,

че няма Мъдреци отдавна вече!...

 ***

Кандилцето на Залеза мъждука,

уплашеното пламъче трепти

и моли се на Вятъра: „ Не духай,

светлика ми спаси и не гаси-

да светя над кервани закъсняли

и друмищата им да осветя,

когато уморени, недоспали

се влачат бавно, сънени в нощта...”

...Но Вятърът отвръща на молбата

със ехото от ужасяващ смях

и бърза да надуе духалата

та Залеза да угаси със тях...       

1993-99.

Сахара                   Коста Качев                               

––––––––––––––––––––––––––––––

 *В Пустинята има страшно много щурци,

а залезите там са фантастични!...