Отгледаха ме бури и мъгли.
Калена съм от ветрове студени.
Сърцето в мен отдавна не кърви -
във него чувствата са замразени.
Под стъпките ми орхидеи никнат...
Не тръгвай по следата им красива!
Малцината, които ме обикнат,
студеният ми поглед ги убива!
Превърнах се от слънце в ураган.
Косите ми са ледени вихрушки.
Пристъпиш ли по-близо, си в капан!
Предупредих! Не щеш да ме послушаш...
Не се опитвай да ме разчетеш -
от сложни ребуси съм изтъкана.
Сърцето ми облечено е в скреж
и в него място днес за никой няма!
Вълшебна ли? Не... Аз съм само дим.
И ти ще се изгубиш сред мъглите...
Далече бягай, ако си раним!
Предупредих! Не тръгвай по следите ми!
Павлина Соколова
© Павлина Соколова All rights reserved.