Така вълшебно е навън,
че в прашец се превръща кръвта ми!
Душата яхва елен
и материята остава зад гърба ми!
Толкова е чисто небето,
че очите ми в звездите се къпят!
Светлината им грейва в сърцето
и мракът тръгва да отстъпва.
Такова усещане за чудо,
че вярата ми цяла се пробужда!
Навярно изглежда като лудост
чувството, които ме поглъща!