Вън Валеше
Вън валеше безмилостно дъжда
и отмиваше по асфалта спомени на любовта.
Вън валеше и дъждът бе моите очи;
през тях светът видя болката в сърцето ми.
Само дъждът сега говори с мен
и разказва какво вижда в този ден:
вижда едно ранено момиче в този час,
описва го внимателно и разбирам, че съм аз!
Вън валеше и капките студени
се стичаха по мръсното стъкло.
Вън валеше и раните са големи, ...