Когато всички си отиват
и е отвъд силите ми да ги спра.
Когато съм твърде уморена да чакам
нещо, което вероятно никога няма да стане.
Поглеждам дълбоко във себе си...
и виждам, душата ми е празен храм,
съзнанието някъде отвъд звездите,
реалността все повече и повече ми се изплъзва.
Останало е само моето въображение
и само то е със мен през тежките дни.
Рисува непостижими мечти във главата ми,
съвършеният измислен свят ме завладява и обсебва. ...