Повиках!

На помощ аз вятъра див,

да брули, неправедни клони!

Болеше, но беше въпиещ триптих,

голяма първична тревога!

Изрязах!

Ласкателен сив треволяк!

Болеше, но беше възможно,

одумващ, размекнат въпиещ листак,

подземна, септична угода!

Захвърлих!

Оплели ме в мрежи реки,

заплели потоци в косите!

Болеше ме силно, въпиещи дни,

вторични железни окови!

Избих!

Тоя клин, тъй ръждясал у мен,

болеше, но беше фамозно!

Несметно богатство, въпиещ мундир,

злокобна, досадна стеноза!

Повикал, изрязал, захвърлил, избил...

довлякох се някак до прага,

и волята своя доволно изпил,

ридал и заспал от умора!