Колко дни все вали ли, вали...
Няма намек дори и да спира.
Сякаш някой зад облака скрит,
пълни шепи и щедро излива.
Всички хора с чадъри в ръка
oмърлушено някак си крачат.
И навярно проклинат дъжда,
тротоарите мокри прескачайки.
Свити в своите топли палта
са потънали в мисли, намръщени.
А пълзящата вред сивота
ги докосва, и цели обгръща ги. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up