Обходих с мислите си
в танца на нощта земя.
Търсех изгубеното пламъче
на любовта сред самотата.
И веднъж под лунната дъга
срещнах ято бели лебеди.
Те носеха разплакана жена,
над море от вълни разпенено.
Там в нежната изстрадала душа
пламъчето бяло аз намерих.
Но как при себе си да го държа,
да се превърна ли във лебед?