Останаха ми само два хормона –
големият, пресече на червено,
а малкият потъна в грамофона,
безмълвно в миналото умалено.
Изгубиха се кривите ми сметки
и избеля мастилото в тефтери.
Навила преждите душа в куплети,
преплита време с блян химерно.
Така ли ще я караме до края?!
На разкривеното коляно пиша...
Един пристига, друг отива в рая,
но адът тук е, във врата ми диша! ...