Душата ми се разлива на вълни,
а после в шепата се свива.
Как в граници да я държа, кажи.
когато граници за нея не се намират?
Изхвърча с разперени крила
и в къртичина се завира.
Душата ми е като буйната река
и като океан се тя разстила.
Душата ми събира милион звезди
а е тясна в час на болка.
Моля те да ми простиш,
че не знам защо те обичам толкова!!