Аз съм нещо случайно, неслучено,
вързан вятър и пакост голяма,
боцкащ репей – полепнал по кучето
и от мене отърване няма.
Аз синигер съм – скрит сред брезичките,
кратка сприя – трещя и премина,
ако помниш куплетите – всичките,
ме обичаш. И има причина.
Аз съм трънка, раста си сред нищото,
тези трънчета с гордост ги нося.
Ако нявга подпалиш стърнището,
как без мен би живял? – е въпроса.
© Надежда Ангелова All rights reserved.