Avis (Павлина Соколова)
362 966
Oct 25, 2016, 12:48 PM

Въпрос на време 

  Poetry » Love
602 5 12

 

Помолих пръстите си да запомнят
на кожата ти топла аромата...
Лицето ти целувах... да прогоня
на утрешната вечер самотата.
Избърсах спомен – прах по скрин ръждив
(закотвени в очите стари рани)
Заклех се в себе си... да си щастлив!
Цената ще платя. Със любовта ми.
 Помолих за посока... Верен път,
по-който безболезнено да тръгнем,
и пуснах две калинки да летят,
а те осъдиха ни – да не бъдем.
Не им повярвах! Твоите очи 
прегръщаха ме обич ненаситна...
(От теб научих колко тя личи,
когато във зениците е скрита)
Където и да си – оставаш тук.
Където и да съм – за тебе дишам.
Не може да накара никой друг
сърцето мое стих да му напише.
Дори да рухват светове край нас
аз вярвам – любовта ще оцелее.
Сърцата ни са нашият компас
и щастието... е въпрос на време.

 

Павлина Соколова

© Павлина Соколова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??