Въпроси

Aug 18, 2013, 8:33 PM 2018-07-27T13:39:33+03:00

Poetry » Love

533 0 2

Видях те отново в съня.

Случайно. Дори не очаквах.

Душата сама те позна.

Веднага усети те някак.

А после през нас любовта

премина безшумно, незримо.

Побърза да слее плътта.

Все същата, неустоима!...

Защото сам Бог заповяда,

когато мъжа и жената

от земната глина създаде –

„ще бъдат те двама една плът.”

Пробуди ме реалността.

Ти беше изчезнал в зората.

Защо ли е тук любовта?

Нали уж удавих я в разум?…

А ето, отново възкръсна!

Логично – щом Бог е любов,

навярно и тя е безсмъртна.

Безсмислено с нея се борих...

Но трябва най-сетне да знам

дали аз съм твоята Ева?

Дали ти си моят Адам?

Въпросите пак ме преследват...

И просто защото съм смъртна,

от Теб чакам, Господи, отговор!

Кажи ми, нали Ти си пътят

и истината, и животът!...

Албена Димитрова

6.8.2013.

София

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ruba (Руми Бакърджиева)

2013-09-10T16:05:47+03:00

Само Бог дава отговорите, които търсим цял живот и винаги го прави по един скрит начин... Поздрави от мен!
bojenski (Иван Иванов)

2013-09-03T18:25:12+03:00

Мисля, че човек сам трябва да намери отговора. Хареса ви тази хрисимост и примиреност! По-добре е да бъдем по-малко злобни...