Ризова,

Колко ризи

смъкнаха от изтерзания,

отрудения, закопания

човек?!

Замисли ли се ти

и сълзите на родната ни кръв

видя ли в този изродяващ пек?

Дали едната от двете си ризи

Ризова, ще подариш,

дали ще поднесеш и другата си буза

със чакано достойнство

истинските да възнаградиш?

Дали ще можеш

или не знаеш, че съдбата ни върти,

дали ще искаш

или не виждаш, че земята се върти,

дали ще тръпнеш

с разлюляващата тръпка,

че скъпа и обилна кръв шурти?!

Ти свитото сърце

на безпокойна майка

усетила ли си със собствено сърце?

Дали ще се смутиш

от безчовечни стъпки

във уродливи, смутни времена,

дали ще се смириш

от ъгъла на твойто размирение

със купени постъпки,

във откровение със свойта съвест

и то ако я имаш?

В това е главния въпрос,

а не в следобеди да кимаш!

Ти воплите на клета майка

чу ли?

Ветрове на мъката

без жалост много майки брулят,

а ти със стъклено безпринципие мигаш

и гледаш със картонено сърце

от твойта кула,

кула на нает хвалител

на нахлулите във днешния ни театър!

Ти гняв на майка и дете

разбра ли,

частите на свойта чест

събра ли?

Едва ли.

В компания на толкова патрули,

грохота на низините чу ли?

Въпросите валят,

но ти въртиш глава,

въртиш ръце, въртиш крака,

дърпани от чуждите конци,

въртиш си съвестта,

оплетена от никому ненужните венци

на собствената безкадърност!

Такива като тебе

с лопати да ги ринеш,

да ги ринеш, да ги ринеш

и след това да ги подминеш!

Ризова,

сред твойто ризи - бизи,

което газиш във изпросено охолство,

охолство на врата

на стряскащото недоволство,

ти се впечатляваш

от изтъркан лукс и куха мода,

уши си нямаш, те не са ти нужни

за твоята от безгръбнак порода!

Всичките болезнени въпроси чу ли?

Не!

Оглушала си, защото плуваш

сред акули,

сред насаден и хищен монопол,

на пировата безметежност,

на пълзящи метастази,

на раковия произвол!

гр. София, 05.12.2015г.