Помниш ли нежните думи,
реещи, ефирно достигащи
извора от вълнуващи рими,
ласкаво слуха докосващи?
А допира, галещ в косите,
сладостта на устни алени,
кадифето, искрящо в очите,
а страните, леко обагрени?
Не остана ли лик съхранен,
в душа не звъни ли камбана,
тих копнеж, топлещ спомен
или всичко е вече в забрава?
Шепот носи ли нощния час
и завръща ли утрото радост,
не запомни ли нещо за нас...
аз и ти и дъхът на младост?
( а )
© Анета Саманлиева All rights reserved.
значи че обичта е в миналото.
Нещо трябва да си е тръгнало,
за да направи място за лошото.
Този стих е за друг стих,
за случка в час много тих.
Благодаря за коментара Чар.
Поздрав и усмивка.