Защо заглъхнаха безгрижните стъпки,
някога с усмивките наши се гонеха?
Къде загубихме сърдечните тръпки,
с които щастливо сълзите се ронеха?
Дали угаснаха звездите в очите ни,
с които посоките бяха светли и леки?
Кога снегът посребри и косите ни,
неусетно вървейки по нови пътеки?
Още ли искри виното на обичта скъпа,
макар години да браздят бавно лицето?
Могат ли радост и страст да се скътат,
страх да разплискат и топлят сърцето?