Кога приспахме болните съмнения,
които ни пронизваха без звук!?...
Възкръсвайки в недъгави вълнения,
незрящи нощи, хапещи от студ...
Кога склопихме сухите клепачи,
лишени от пречистващи сълзи!?...
Като крадци на изцеление... палачи,
белязват с острието... и кърви.
Кога съшихме с кръпки верността си,
от плитки монотонности разбита!?...
Притискайки я бясно гордостта ни,
проплаква тъжно вярата изтрита... ...