Въпросът На Учителя ми по литература Тодор Борисов - Борката
В Гимназията... Хамлет бе в програмата. Така започна Драмата на мойто бягство от матура. Напук на общата Ку(ха)лтура, не бях съгласен с Хамлет:
Да бъдеш или Не? Това ли е Въпросът?
С подвити колене на Времето във скоса; Изгубил Висине; По-тъжен и от просяк -
не е по мъжки - "Не!"! Да бъдеш! Е Въпросът! * Не. Не дочетох "Хамлет" във училище. Не го научих наизуст. Възприех Идеята: Чистилище?! - На Кръста! До Исус!
Може, Смиф! На - Ти - може. Всякак може. Даже е задължително! Мисля...
"В Играта вече всичко може-
дори да се играе без душа.
Единствено остана невъзможно
от възрастни да станем пак деца..."
Бърнс
Белла,
на кой ли му пука за Хамлет, когато грохотът на финикийските знаци заглушава дори преизподнята?
Лудите да са живи
Господин Дончев, обърквате ми представата за препинателните знаци "?" и "!" Харесва ми.
ПП: Мисля, че не сте "сбъркан". Въпросът, мисля, е в това, колко дълго чуждото ухо е било долепено до гърдите Ви. (Може ли на "ти"? )
Приликата с лица и събития никак НЕ е случайна. Описаното тук е по действителен случай - така и не прочетох Хамлет и си носих последствията - не бях съгласен с постановката. Макар да има и други тълкувания - да бъдеш, като такъв, някакъв, а не физически да съществуваш. Борката беше Пич!Лека му пръст.
NB.
Все повече ми се натрапва очевидното - стиховете, които наистина си харесвам - не са обект на особен интерес тук. Като правило. Навярно съм сбъркан
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.