Върху бодлите на времето
градим стоманените кули на бремето.
Изливаме чувства, емоции, гняв.
Човеци сме - кой крив, кой прав!
Рядко поглеждаме назад,
трудно виждаме напред.
Диоптърът, с години наслоен, не помага,
а човешката лупа отново се спука,
отдавна захвърлена в боклука!
Налейте, да пия от мъка -
загубих сърцето - чаша разлъка!
Върху бодлите на времето ...