Сънувах сън... теб притисната във друг.
Бях ескимос, а ти хрипаво се смееше.
Не... това бе сън, не бях и съпруг.
Навън само зимата злобно вилнееше.
Цветята-кокичета, птиците-врабчета.
Когато изневярата се случи
и слънцето под друг ъгъл вече ме гледа.
Знам, от вас съвет не мога да получа.
Ако се събудя исках да попитам дали ще видя,
зебрата без черти или птици без крила?
Или прошка от този, които обича...
Светът е изгрден изцяло от любов,
...и върху мъничко достойнство и правила.
П.П. Как може да има сърце един инуит(ескимос)?
- ми бе всъщност въпроса....
© Станислав Русев All rights reserved.
Много ми хареса находката ти:
"Когато изневярата се случи
и слънцето под друг ъгъл вече ме гледа".
Забелязах, че темата за изневярата и достойнството на мъжа, свързано с нея, е нерядко срещаща се тема в творчеството ти. Най-вероятно се касае за преживяна лична психическа травма в този ресор. Но запомни от мен следното:
"Съвременният брак е като модерния футбол. Системата "катеначо" на италианските футболни отбори, от 60-те години на миналия век, не може да опази вратата ти "суха". Затова препоръчително е поне да водиш в резултата! Така се запазва достойнството в съвременния полигамен свят!" /blackjack12/
А иначе, стихотворението ти ми хареса. Поздрав и весели празници!