Вървим във парка хванали ръце,
а върху тях стои тя като отпечатък.
Целувката ти зъбите дере
със от мечта за нейната остатък.
***
Аз съм дете, а тя пък е хвърчило
с обувки френски бално тъпче облаци;
въжето от мечтите ми бе скрила
от тебе тя на танца си във обрича.
Аз-красотата, тя й е косите,
които гъделичкат ти умората
и течна ставам, в плитките й с дните ти ...