Синееше върхът
пред мен в далечината,
но как до там, без път
да мина през гората!
По урвите отвесни –
без ясни пътни знаци!...
Пътеките са тесни,
обрасли със трънаци.
Край мене изведнъж
се спуснаха мъгли...
а после силен дъжд
започна да вали...
Остана си върхът
висок и непокорен.
Поех обратен път,
но пътят бе затворен!
13 ч., 21 март 2015
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
Румяна, благодаря и на тебе за прочувствения коментар!
Винаги сте "Добре дошли" и двете на моята страница, както са добре дошли и всички, които идват при мен! Още с идването си в сайта, с първото поместено стихотворение – "Въведение", се обърнах към бъдещите ми читатели с подобни думи.
Желая ви здраве, щастие и много, много творчески успехи! Хубава вечер!