Върколак

Nov 7, 2005, 10:30 AM

Poetry

1222 0 5

когато Луната изгрее,
когато звездите блестят
и нежно полето облеят
лъчите, които струят,
тогава излизам самотен,
тогава се втурвам навън.
понякога с писъk сиротен
и винаги като насън.
и с воя си казвам на мрака:
"отново ще бъдем едно".
не бих го оставил да чака,
а бързам, не питам защо. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Върколак

Want to read more?

Random works