1.

Искам обратно земята на моето детство –

приказка тайнствена, пълна със синьо вълшебство.

Искам без страх да замръквам, спокойно да спя, да се будя.

Кротко да ходя на работа, със много любов да се трудя.

Искам си моята майчица, свидната моя България,

с тъмни гори и поляни  в Балкана ни гордия, стария.

Нека ме срещат усмихнати, радостни хора.

С тях да се смея, да пея, за много неща  да говоря.

Нека във нивите грейнали  жито класило да зрее.

По клоните ябълки слънчеви  весело  да се люлеят.

Деца да се раждат – все здрави . По- умни да стават.

Света да пребродят, но в родна земя да остават.

                               2.

Върнете ми надеждите!

Върнете ми мечтите!

Ужасни ми изглеждате –

със мутри мазни, сити.

Лъжци и малоумници,

безсрамни лицемери,

страната ни е лудница,

за хляба си треперим.

Живот достоен искам

 и девствена природа!

Душите в зъби стискаме…

Търпим, мълчим…Народе?

                        3.

Животът на човек днес  гол петак струва.

„Ум царува, ум робува…”

(И скоро всички ние май патки ще  пасем.)

По-трудно идва, не става по-леко.

„Бог - високо, цар –далеко…”

(Множи се главоломно героят на Алеко.)

Хранят ни с обещания, а животът си тече.

„Преклонената главица, сабя не я сече”.

(Как ти режат  тялото, народе  – парче по парче…)

И както е тръгнало…

Не ви ща държавата!

Каквито управляващите – такава и управата…

Но си искам едно – искам си вярата!

Как го беше казал Вапцаров:

„че утре ще бъде

живота по-хубав,

живота по-мъдър?”

Знам, че ще бъде… обаче без вас!

Само за това бих дала своя глас!