Върни ми...

Mar 9, 2010, 7:12 PM

Poetry » Love

556 0 2

Върни ми онова красиво вчера,
когато те открих, без да те търся.
Сега те няма тук, а аз треперя
и болката е яростно–разтърсваща.

Върни ми първата вълшебна бяла Коледа,
отрупана с магически звезди.
Изпий до дъно пак сълзите ми отронени,
върни и блясъка във моите очи.

Върни ми и онази нощ – мечтаната,
която се превърна във изгаряне.
Феерия от страсти и желания,
когато, че обичаме, повтаряхме.

Върни ми... Не, не връщай нищо минало!
Ела отново, нека утре да те има.
Стопли с целувка устните изстинали,
кажи ми само: „Ето ме, любима”...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

rumar (Бубето)

2011-01-18T21:01:08+02:00

Радвам се, че те открих, голямо удоволствие си!
Aneta_kz (Анета)

2010-09-08T23:22:39+03:00

Би докоснало всеки...

Много хубаво пишеш, Люба!
Поздрави!