Jan 22, 2008, 11:31 PM

Върни се! 

  Poetry
716 0 8
Предадох се тъй лесно,
тъй смело на страстта,
сега вися като обесен,
като черен ангел без крила.

Погубих се със любовта си,
без да помня как сгреших...
А грешка ли бе любовта ни?
А можехме ли да не сме сами?

Не знам. Сега стои сърцето
набучено на кол пред мен
и гледам как гарваните него
кълват без съвест ден след ден.

Въртя се като лист отронен
в бурята на спомени горещи
и викам те със глас виновен,
търся те с ръце треперещи.

Моля те! Дори и да си сън,
върни се пак в прегръдките ми нежни
и пролетта красива ще цъфти навън,
и ще има пак в сърцето ми надежда.

© Васил Стойнов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??