Feb 10, 2016, 1:57 PM

Върни се 

  Poetry » Love
240 0 0
Горестният ми вик
разкъса тишината.
Вдигнах ръце към небето
и помолих земята
да те върнат при мен.
Поне за миг, поне за ден.
Не знаеш ли, че без теб
съм пресъхнал извор,
без капчица вода.
Като замръзнал камък,
потънал в тишина.
Като самотна пътечка ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Стаматова All rights reserved.

Random works
: ??:??