Тъжовна песен
пее гората.
Късната есен
ù взе листата.
Вятър бездомен
в клоните свири.
Светът – огромен,
де да ги дири?
Сводът я жали,
тъмнее рано.
С вихри и хали
зимата кани.
А тя смили се,
с леден дъх вейна.
С клони в сняг – бисер,
гората грейна.
https://www.youtube.com/watch?v=ep5fkk5BMzs
© Мария Димитрова All rights reserved.