Върти се колелото на живота,
на пълни обороти се върти,
и неговата въртележка грабва,
за миг те грабва …
Мечтите ти и днес едва ли по-различни са
от времето, когато бе дете,
макар, че днес май ти е писнало,
а детското у теб е истинско…
В безпътица се нижат дните,
и ти, понякога неистово,
със пълно гърло викаш…
шепнешком.
Да не събудиш спомена
за недалечното си минало,
и да не разрушиш до край
детинските мечти.
И с порив - по детински истински,
стремглаво, ти впускаш се
в нови надпревари с времето,
и искаш този свят да не забрави,
че ти си брънка само от веригата,
и ако някога не ще те има –
връзката ще се прекъсне…
Но нов живот след теб ще се роди!
© Нели All rights reserved.
Дори да пропусна да го напиша.
Благодаря!
Едва ли има по-силна дума,след толкова мили думи!
А на някои стихоплети - ще отговоря подобаващо!