Jun 16, 2007, 2:22 PM

Вървеше по пътя 

  Poetry
760 0 25
По пътя вървеше човечец брадясал,
със скъсана дрешка, с бастунче в ръка,
понесъл на плещи, от труд уморени,
нелеката своя житейска съдба.
Вървеше човекът със свойта неволя,
но сила излъчваха тъжни очи,
торбичката пълна със хлебец и воля
и малка кутийка със стари мечти.
Поседна в почивка край малка чешмичка
и поглед отправи в небесната шир.
Въздъхна човекът и тихо притихна,
отлитна душата в блаженство и мир.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Random works
: ??:??