Луната, таз закрилница на страст
и майка на разблудните постели,
сестра на утро, дебнещо екстаз
и мащеха на сенките дебели,
от поглед строг ме крие всяка нощ,
когато във леглото Ви дохождам
и съдник мой не е, ни ментор строг,
когато с Вас в гората се разхождам...
Но твърде кратка е за нас нощта,
а тъй са дълги нашите целувки
Вървете си! - преди случайността
да сложи край на моите преструвки! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up