Ако странен копнеж като прилив прелива,
ако душата ти отвътре тихо шепти,
ако вятър невидим посоката пише –
не стой, не разпитвай. Върви!
Не искай от разума карта и смисъл,
не слушай страха със безбройни: „Ако?”,
защото посоката вече те има –
изписана в порив, родена в око.
Там, дето не знаеш какво те очаква,
те чака самóто незнание в дар.
Там, може би пулсът на твоята кръв е
със спомен по нещо от друг древен свят. ...