Mar 19, 2005, 10:30 PM

Върви и не поглеждай назад 

  Poetry
895 0 5

Моя приятелка бе ти,

имахме много общи мечти,

но съдбата жестока нас раздели

без капка жалост дори,

оставяйки в сърцата милиони следи.

Аз казах:

Обичам те, помни!

Тогава погледна ме ти,

видях как от твоите очи,

отрониха се по няколко сълзи

и нежно промълви:

Давай! Върви!

Макар да ни бъде трудно,

ще се справиме ни!

А сега как жестоко ни боли,

когато сме сами,

но пак ще се срещнем ни

по - весели дори,

а дотогава:

Обичам те помни!

© Владимир Петков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??