Feb 22, 2019, 4:50 PM  

Къде си, щастие мое 

  Poetry » Love, Odys and poems
588 1 6
Годините след тебе преминах аз отново
по пътищата стари, където сме вървели.
И ден, и нощ до късно със писаното слово,
развързвах стари възли, съдбите ни преплели.
Загубеното щастие потърсих да открия,
във кой ли ден - къде ли - се скита по Земята.
Увлечени в раздори за всяка дреболия,
на чувствата подвластни - загърбили душата.
Петнадесет години загубих безвъзвратно...
И път при ясновидки - съдбата бе избрала.
И аз вървях... И търсех... И връщах се обратно
към мястото, отдето те пратих зад воала. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванъ Митовъ All rights reserved.

Random works
: ??:??