Jan 9, 2007, 1:05 AM

ВЪРВИ ЛЮБОВ 

  Poetry
804 0 10
Любов? Такава дума не познавам!
Безобидна уж е. Кучка зла!
С ръце на вещица, които те пленяват,
с очи на дявoл, предричащи смъртта.


Отивай си любов! Нямам нужда от обичане.
Камък нося, не сърце в гърдите.
И душа си нямам! Изгубих я след дълго тичане
след теб,любов. Не помниш?Погледни следите...


Отивай си любов! Чуваш ли? Не искам вече
да се превърнеш в една от многото изплакани сълзи.
Не те познавам! Чужда си във мойте вечери,
а сега прощавай ме, любов, но, моля те, върви!

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много чувствено, много истинско...Браво!
    Макар, че малко се стреснах, като видях първото изречение..:РрРрр
    Шегувам се и мисля, че ще се сетиш за какво точно се шегувам
  • Истински вулкан от чувства! Изригнал и залял съществото на героинята! Прекрасно и чувствено написано!
  • Хубаво е!
    Поздравления!
  • Песимистичен и отхвърлящ Любовта текст!Какво би останало от човешката душа,ако в нея не се опази любовта?Пустота!
    Поздрав!
  • Много хубаво стихо!
    Силни емоции!
    Хареса ми!
  • Много хубав стих!!!
    Поздрави
  • Хубав стих, ала не я отпъждай.
    Съхрани спомена и търси отново.
    (кучето е най вярното и предано същество,
    пък било то и от женски род - само заради това
    приемам определението ти, но без "зла" )

    Поздрав и усмивка.
  • Много силен стих!
    Поздрав!
  • Чудесен стих, Сияна!!! И върни любовта при теб!!! Поздрави!!!
  • е, чак пък кучка......
    силно въздействаш...
Random works
: ??:??