Сърцето ми - кървяща рана,
от думи две прободено в зори
и любовта ми в скреж обляна,
все спомня общите мечти.
"Върви си!" - рече ми студено,
след страстната, безсънна нощ.
Как гледаше ме само отчуждено,
но сигурен във мъжката си мощ.
Тогава те разбрах наистина,
последно сбогом е била нощта
и аз, уви, не съм единствена,
не съм за тебе идеалната жена.