Върви си
Отново вечер. Отново празен лист. Отново тъмна стая.
На някой пука ли му аз къде съм, как съм? Не? Все тая!
На гости… пак дошла е самотата,
а аз пиша за пореден път, сгушен под одеялото в кревата.
Здравей!
Ти, САМОТА – приятелко “любима”, стара.
Отново всяка вена в мен изпъква,
като дебела струна – бас на неупотребявана китара.
И ето! Дрезгав глас! Опитваш се ти нещо да ми кажеш?
Аз не спирам да руша оковите със сетни сили,
а ти по дупките след мен започваш пак да мажеш. ...