Вървеше ти, унила и тревожна,
и цялата излъчваше тъга...
Да те разсея смятах невъзможно
със някаква измислена шега...
Смехът ми се затича срещу тебе…
Заръчах му: „Върви я прегърни!...
От всичко днес ти най си й потребен
и блясъка в очите й върни!...”
И като мартеница на ревера
на твоето лице той засия...
Изпратихме тъгата ти във вчера
и ето че най-сетне се засмя!... ...