donikaa (Доника Стоянова)
38 75
Apr 2, 2016, 6:01 PM

Вървя 

  Poetry » Other
717 0 5

Синьото в небето избледня,

едва блещукат и звездите,

дантела сива наметна си деня,

заспаха кротко в розово мечтите.

А аз вървя смирена, дългокоса -

от грешки и несбъднатост боли,

краката ми във рани, стъпвам боса

по венчелистчета, тревички и бодли.

И все вървя, по-гъста е мъглата,

препъват ме въпросите ума превзели,

като дамоклев меч виси над мен съдбата,

но аз не спирам, бързам.. за къде ли?

Мислите се влачат уморени,

живота сякаш ме подмина и не спря,

чувствата утихнаха стаени,

бъдещето е неясно, но..вървя.

Не се страхувам накъде отивам

щом погледа ми все напред се рее,

аз всеки път сама избирам,

детето в мен е тъжно, но живее.

 

© Доника Стоянова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??